Община Перущица

Обявена за исторически НКЦ

Определяне на граници

Необходимо е точно идентифициране на границите на обектите върху археологическия кадастър, за да се отложат коректно границите и да се изготвят режимите за опазване. Тракийски, античен, късноантичен и средновековен град – Драговец. Местоположение: части от територията на Община Перущица, Община Кричим и Община Родопи. Има хипотеза, че град Перущица някога е попадал на територията на древния град Драговец, който по всяка вероятност е бил разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници. Предполага се, че е бил съставен от пет части, на разстояние половин час една от друга. Всички заедно можели да се обиколят за десет часа. Първата част на този град е била на това място, на което сега е Кричим. Втората част и най-голямата е била разположена на тези места, които обхващат Куртово, Селище и Стара Пастуша. Третата част се е разполагала в околностите на днешна „Пастуша” (село от 20 къщи българи). Четвъртата част е била отдалечена на юг от третата, от която три четвърти сега са лозя, ниви на перущенци, а една четвърт от нея обхваща Перущица – село от 250 къщи. Тук се виждат много къщи и развалини. Петата част е била разположена около Устинско блато и на мястото на днешна Устина. Установено е, че в радиус 5 км. от Драговец се намирали 10 крепости, които са пазели подстъпа до града от всички страни: 1. Калето (Перущица); Перистица (Перущица); 3. Момино кале (Перущица); 4. Света Юстина (Устина); 5. Калето при Мечека; 6. Асеновата крепост или Иванково Кале (Кричим); 7. Малкото кале (Кричим); 8. Клисурата; 9. Калето под Свети Илия; 10. Веевица. Селището и прилежащите му отбранителни съоръжения продължили живота си и през Средновековието. Тогава укрепленията в планината, като крепостта „Перистица“, са били важна част от севернородопския отбранителен щит. По време на Второто българско царство (XII-XIV в.) тези крепости са играели важна роля при сблъсъците между Византия и България и са преминавали ту в едни, ту в други ръце. Историческите извори сочат, че през този период Драговец е голям български град. Според византийския хронист Георги Акрополит: „живущите там били българи и отхвърляли игото на чуждоплеменниците (т.е. Византийците)”. 74 Драговец е разрушен от ордите на турския пълководец Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат местното население не успели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.

Местоположение

5 км южно от Перущица.