Община Перущица

Благоприятни природни условия и стратегическото географско разположение

Територията обединява части от южната периферия на Пазарджишко-Пловдивското поле със северозападните склонове на Западнородопския рид Чернатица и неговите нахълмени подножия.

Благоприятните природни условия и стратегическото географско разположение на община Перущица са причина територията й да бъде населявана от дълбока древност. Множеството разкрити археологически ценности в района показват богато културно наследство, което са оставили траки, римляни, византийци, славяни, българи и др.

Характерно за Перущица е, че през всичките векове на османското робство населението му запазило българско – християнско самосъзнание. През Възраждането е кулминацията на будното национално самосъзнание и ревностният дух на перущинци. В Перущица са живеели и работили видни Възрожденски просветители и дейци на национално-освободителното движение, като: Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски – Докторът. В този период се отчита забележителен стопански и духовен просперитет. Тя е едно от първите селища, започнали подготовка за Априлското въстание. През 1869 г. самият Васил Левски полага основите на таен революционен комитет, чиято дейност е възобновена по-късно (през 1876 г.) от Георги Бенковски. 

Перущица е освободена от османско иго на 3 януари 1878 г., но след Берлинския договор от 13 юли 1878 г., селото попада в автономната и васална на Османската империя област Източна Румелия. Според първото официално преброяване от 1884 г. населението наброява 2 053 жители. Жителите на Перущица са от първите, обявили се за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.